Описание
„Това огледало е на 25 години. Направено е от моя покоен дядо, който беше най-уважаваният и търсен стъклар в Костинброд. Казваха му „Майстора“ и той наистина беше такъв. Идваха хора от цяла България, за да си поръчат стъкла или огледала от него. Подари ми това огледало, когато бях на 11. Пазя го до ден днешен, защото това е единственият ми физически спомен от него. Дядо беше изключителен човек, безкрайно умен и сърцат. Обичах го невероятно много. Това огледало видя животът ми до днес — виждало ме е да плача, да се смея, да беснея… И винаги съм имала усещането, че дядо също ме е виждал през него. Това е една от най-сантименталните ми вещи, с която съм силно емоционално обвързана.“
